Начална страница > Библиотека > Възможно ли е да превърнем пустинята в оазис?

Възможно ли е да превърнем пустинята в оазис?


Енергията и природните ресурси са свързани. Ефективното използване както на енергията, така и на природните ресурси е най-добрият начин да запазим климата. Затова е важно да мислим не просто за бъдещето на енергията, но и за бъдещето на природните ресурси.

Населението на свата нараства, но запасите от природни ресурси – не. От 1959 година обработваемата земя едва-едва е нараснала като обем, докато за същото време населението на земята се е удвоило. В развиващия се свят вече има определени проблеми с дезертификацията (плодородните земи се превръщат в пустини), което се отразява на производството на храни.

Ефикасната употреба на природните ресурси, които притежаваме, както и безкрайната човешката изобретателност са част от отговорите на въпроса от заглавието на тази статия. Гост на чата е Мария Антония Моралес Перез, Президент на Международния комитет за пластмаси в земеделието. Разговорът ще помогне на учениците да разберат някои от развитите техники за превръщане на дезертифицираните земи отново в плодородни.

Една от техниките за това, прилагана както от едри, така и от дребни фермери, се нарича пластикълчър (култивиране на пластмаси). Пластикълчър е термин, който въплъщава в широк смисъл многобройните приложения на пластмасите във фермерството. Например, в Азиатско Тихоокеанския регион, където много дребни фермери обработват по-малко от един хектар земя, има определено нарастващ интерес към материали и технологии, които правят земеделието по-интензивно.

Едно от водещите решения е използването на прости пластмасови покрития за съхранение на посевите. Те не само помагат на производителите да отгледат повече продукти с по-висок урожай, но и зеленчуците, отгледани под найлонови покрития обикновено са с по-високо качество от тези, гледани на открито. 

Има най-различни употреби на пластмасите в селското стопанство:

  • Найлонови покрития: Платната покриват изцяло или частично част от земя, като запазват почвата и торовете от неблагоприятни климатични условия (вятър, дъжд и пр.). Те са добри за самата реколта, защото покриването подобрява напояването, предпазва от плевели и пази продукцията чиста
  • Биоразтворима тор: Разораването на пластмасовите листове след края на употребата им (вместо да се събират от полето, да се чистят от пръстта и да се връщат за рециклиране) е практично и спестява разходи.
  • Тунели: Издигането на пластмасови тунели върху насажденията помага на продукцията да расте по-бързо и я предпазва от лошо време.
  • Оранжерии: Те позволяват контрол над растежа на продукцията от самото начало спомагат за по-бързото отглеждане на посевите. Температурата в оранжерията обикновено е по-висока отколкото тази на околната среда. Както тунелите, така и оранжериите предпазват от лошото време.

Само че има и още една страна, с която трябва да се съобразяваме – и тя е нуждата да пестим природните ресурси като съхраняваме и предпазваме добре храната, която произвеждаме. В развиващия се свят около 40 процента от храната се изхвърля по време на транспортирането й от полето да трапезата. Ефективното опаковане на храната е един от най-важните начини за борба с това разхищение и начин да получим максималната стойност на храната, която отглеждаме. Повечето пластмаси, използвани в пакетирането на храни са топлоустойчиви и могат да преминат през високо температурен стерилизационен процес, който също подпомага максимално транспортирането на стоките на отдалечени разстояния.

Всичко това идва да покаже, че човекът с помощта на пластмасите може да даде решения на проблема как да запазим нашите ценни хранителни източници.

Още по темата

Plastic Europe
European Schoolnet